Постинг
30.09.2013 17:15 -
За лека нощ...
Сега, леко открехвам вратата, ти си лягаш... Ще изчакам отпред – минутка, две... Да видим... Какво чувам, май леко мъркане, вероятно го издаваш ти... Не, аз ще съм много тихичък, не искам да спирам това прекрасно мъркане, или нека го нарека този прекрасен шум, който нарушава спокойствието от така красивата, макар невидима тишина... А дали точно тишината не са духовете, които притесняват мирните човеци, дали пък нейният шум не стряска така малките дечица, та те не искат да я съчетаят с тъмнината... Ужас... Два символа на злото – мрак и тишина. Когато са заедно са нещо ужасяващо, сякаш се задушаваш, а дали не е истина? Ти заспа, в това вече съм сигурен , освен тихичкото ти дишане се чува и учестено "Туп-Туп-Туп" , Ох изтръпвам... Дали това малко сърчице няма да се избяга, дали притеснението ти няма да надделее и сърчицето ти да се скъса... Та, на лицето ти се появи усмивка, чудя се... Какво ли сънуваш, дали не си на онази градинка - сладката, с пеперудките... С прекрасността... С всичко най най най, не знам, но не искам да те будя за да попитам... Нека в съня ти си усмихната... Нека се приближа... О , та ти си се отвила - недей така , ще настинеш , никак не е добре това , ще те завия... Какво ли ... Мммммм изпод одеалцето излиза аромата на прекрасния ти парфюм... Ще се отместя тихо – назад ще седна , просто искам да се наслаждавам на нежната ти като Роза усмивка ... тя е награда за мен , по-прекрасно нещо не съм виждал ... а дали не е всичко - дали не е най-ценното, истинско нещо, което може да видя ... Хихи - ти започна да се въртиш ... от кой ли бягаш така ми се иска да проникна в сънищата ти, но спи - спи ... не се притеснявай на мен ми стига и да те гледам само, достатъчно е че си част от мен, живата част от мен ... която винаги е в дейстивие , която част, както знаеш е мускул... Спинкай - дете, жена, момиче... Спинкай, аз няма да шумя - просто си мисля... Макар в мислите си да крещя... Не, разбира се, че не крещя глупости... Просто съм до теб, искам да пристъпя - не мога ... Какво чувам – звуците на изгряващия ден ... Ох, ще се съмва ... Дали това не е най-ужасното... ти ще се събуждаш , а аз като вампирите - трябва да се махам, а толкова ми е приятно, дали следващата вечер отново няма да съм до теб да наблюдавам сладичкото ти личице... Не знам ... Лелеее и другото слънце се подава иззад хълма, от прозореца влезе сноп лъчи дали ще се събудиш - не , предпочитам да откъсна този сноп и да ти го подаря... За да не угасва в теб никога лъча светлина... Нека го има... Нека не слънцето, а ти огряваш всички... Нека всички те обичат, тъй както слтнцето... Не знам... цвете или сноп лъчи - както пожелаеш... Ето слънцето се показва повече и повече - ти вдигаш ръце и започна да търкаш сладките си очички ... Ах, колко си нежна, но , но , но аз трябва да излизам ... Не искам да те оставям, но трябва – това е просто моят сън в будността... Дали няма да се превърна в тиква , или мишка ако остана ... като в приказката за пепеляшка - ужас , не искам да е така, но нека поне успея да оставя у теб своята златна пантофка... Пантофката с която ще ме намериш Ох добре - излизам тихо от стаята ще те оставя , чака те поредния тежък ден... ще те целуна по челото... Нека ти даря своята енергия... Вече сам навън..
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1
Архив
